На 14 януари се навършват 178 години от рождението на революционера Васил Петлешков. Едно от имената, на които Майка България дължи свободата си днес.
От рано младият Васил се отличава с характер, будност и несломим дух, дори и пред поробителя. Отдаден на каузата за народната просвета през 1874 г., създава читалище „Трендафил“, на което той е председател и завещава личната си библиотека.
Началото на Априлското въстание заварва Петлешков в Панагюрище, но той веднага се връща в Брацигово, за да организира въстанието там и в околните села. Проявява организаторски качества и голям героизъм при защитата на най-продължително отбраняващото се селище.
След погрома на въстанието Васил Петлешков е разпитван и измъчван, поставен между два огъня, където изгорял жив в страшни мъки. Неговият героизъм и саможертва, думите му: „Сам съм – други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете“, изречени между пламъците, винаги ще поддържат националното самочувствие на всеки българин.
В навечерието на рождението на нашия патрон училището ни отбеляза този ден с рецитал пред паметника на революционера в Цар Симеоновата градина. С гордост и признателност бяха припомнени живота и делото му. А стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти“, както и химнът на училището, по неподправен начин внесоха дух на патриотизъм в учители и ученици.
Пред паметника на Петлешков традиционно бе поднесен и венец.
